****

(Цюан)

Вкусът на
нетърпението ми е жълт.
Пресява слънце облачният покрив.

—–

—–

– –

Пясъчно було.

От сърцето на кладенец -

вятър на кръгове.

– –
—–
– –

Изстинало море               

окъпа ми очите.
Медузите в ръцете ми заспиват

– –
– –
—–

Скърца със

слънце под ноктите –
светлото в сянката-съдница.

—–
– –
– –



Корените му са дълги
и пробиват песъчливото...
Жаден гръмотрън.

—–
– –
—–

Снощният порой

не ги отнесе. 

Тежки са.  

– –
—–  
—–                                                                                        

Трептяща паяжина,                                    

светлината ù се къса лесно –

и прегаря пръстите.
                                            

—–
—–
—–

Утрото

(разлива ме в несвършеност)                                                                                                       

вода, нечута снощи.                                                                                                                                                                                     
–  –
–  –
–  –                                                                                       
                                                                                                           
(Дан Тян)

Около спеченото капище –       

стръмна истина,

захапала опашка.                                             

                 
                                                                                                                                          
-------------------------------------
*Текстът е включен в „Патерицата на слънцето”, АРС, 2008 г.



назад към миниатюри