на Н.Д. и Д.Г., с усмивка***
В шушулка - цупи се Южнякът.
Стенещият кестен
е бодлива люлка.
***
Едва-едва, клепач открехва.
Дреме
благото кафяво на
окото му.
***
Разпуква слънцето в стъклата ми
узрели спомени и смях.
Наднича кестенът.
С очи навътре.
------------------------------------------
из "Патерицата на слънцето" ("АРС", 2008 г.)
назад към миниатюри
хм, каква е тази кестенова вълна?
ОтговорИзтриванее, аз нали съм кестенов фен
поглеждам ( знаеш как), дори
да не съм д.г.
"навътре" с кестеновото;
ОтговорИзтриванепитам се за оттенъка му, все пак, докато се извръща към "която (...) убива" (една убийствено красива тишина съглеждам наблизо :))